Прочетен: 4588 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 17.01.2011 13:27
ЗАБРАНЕНИЯТ ПЛОД
Историята на съвременното човечество започва с изяждането на един плод. Колко необикновен трябва да е бил този плод, за да предизвика такова страшно падение и толкова страдания на милиарди хора за неизброимо много години?
Ако успеем да разгадаем тайната му, това със сигурност ще хвърли светлина по най-важния въпрос в нашия живот: как да се освободим от последствията от изяждането му преди толкова много години.
Този въпрос е вълнувал най-умните хора от древността до сега. Изследвайки внимателно Тората, мъдреците са стигнали до три различни извода. В мидраша и в тракатата Брахот пише: "плодът е пшеница", а също и: "бил е грозде", а също: "смокиня".
Равин Йосиф Хаим в книгата си "Бен Иш Хай" твърди, че всички тези мнения са верни. Плодът за познаване на доброто и злото е съдържал в себе си и трите вкуса, и трите вибрации, и трите същности.
В Изход 3:6 се казва: "И видя жената, че той е добър за храна, наслада за очите и желан за развитието на ума."
Според алахическите закони под думите "добър за храна" се подразбира единствено хлябът. Само хлябът заслужава почитта да бъде сравним със Словото: "Не само с хляб ще живее човек, но и с всяко слово, излязло от Божиите уста".
Думата наслада на иврит е "таава" ( (תאוה. По законите на кабала буквата вав (ו) може да се замени с буквата нун (נ). Така думата "таава" се преобразува в "теена" (תאנה), - смокиня.
Желан за развитието на ума – несъмнено, това е гроздето. В древния свят захарта, която е прекрасна храна за мозъка, е била непозната. "Ароматното сладко вино прояснява разума", са казали мъдреците (става дума за почти безалкохолно вино, гроздов сок).
Когато Адам и Ева изяждат забранения плод, неговите вибрации разрушават защитното поле, което те имат около себе си и което ги предпазва от прекалената мощ на Божията еманация. Те изведнъж се оказват "голи", изложени без всякаква защита на въздействието на огромната Сила, която се излъчва от Божието лице, на което до този момент са се наслаждавали в безопасност. Това ги кара да потърсят някакъв щит, накаква закрила, за да не бъдат изпепелени на място. Нищо от това, което до този момент са притежавали, не би могло да им помогне. Затова веднага се проявява една от съставките на току-що приетия забранен плод – смокинята. Именно нейните вибрации застават между Силата и човека. Божията Любов, вложена в смокинята, се проявява, независимо от извършения грях. Адам и Ева се обличат с "листа от смоковница" (Битие, 3:7). Когато Бог се явява, те побягват и се скриват зад другите дървета, които обаче не могат да им дадат необходимата закрила. Никой човек, приел вибрациите на този плод в себе си, дори великият Мойсей (Изход, 33:20), не може да види лицето на Бога и да остане жив. Така изключителните свойства на смокинята се проявяват първи, дори още преди изгонването от райската градина. По закона за възвръщането, нейните влияния ще отпаднат последни.
Адам и Хава получават положителната страна на вибрациите на смокинята, благословения щит, но едновременно получават и отрицателната. Какъв е моменталният резултат? Змията първа, а после и човекът заедно с животните и цялата природа биват прокълнати.
Никога не бива да забравяме, че забраненият плод е не само за познание на злото, но и на доброто, т.е. той съдържа в себе си както възможностите за пропадане, така и за повдигане, и то до по-високо ниво от това, на което сме били първоначално. Противоположната страна на проклятието е благословението. Праотецът Авраам, след като се справя с множество изпитания (според мъдреците, разположени равномерно по лявата и дясната колони) и постига определена цялостност, е посрещнат на пътя си от Божия служител Мелхиседек (Цар на Праведността), Царят на Шалем (Цар на пълнотата), който му поднася хляб и вино и го благославя (Битие, 14:18,19). Над Авраам се спуска благословението на централната колона и той бива удостоен с висша награда - насладата да лицесъзре Шехина, или Божието присъствие. Действително, чак след това Всевишния сключва съюз с Авраам, обещава му раждането на наследник, което е било невъзможно, преди той да изправи в живота си последствията от плода за познаване на Доброто и Злото, и му открива тайните на Тората.
Хляб, вино и благословение. Отново трите съставки заедно. Мелхиседек издига смокинята до истинското й ниво. Урокът е ясен: благословението е неотделима част от пътя нагоре, от неутрализирането на последствията от вкусването на забранения плод. Ненапразно всяка събота се произнася благословение над хляба и виното.
Докато след първото голямо падение се проявява смокинята, то второто, великият потоп, има пряка връзка с виното. Веднага, след като се спасява от потопа, Ной насажда лози, прави вино и се напива. Това е първият случай на употреба на алкохол, описан в Тората. Другото име на алкохола е спирт или дух, съизмерим с онази змия, която подлъга Хава в райската градина (Притчи 23:31,32):
“Не гледай виното, че е червено, че показва цветът си в чашата, че се поглъща гладко; защото после то хапе като змия, и жили като ехидна.”
Веднага, след като проклина змията, Бог посочва навлизането на враждата в живота (Битие 3:15). Лукавият дух се промъква незабележимо и ужилва петата, а човек си отмъщава, като поразява главата на змията. В тази битка няма победители.
Както казахме, от една страна слабото сладко вино прояснява ума, но в по-голями количества алкохолът обсебва човека и го прави свой роб. В него е духът на лъжата, на подмяната, на сепаратизма и раздора (Притчи 23:29,30): ”Кому горко? Кому скръб? Кому каране? Кому оплакване? Кому удари без причина? Кому подпухнали очи? На ония, които се бавят около виното, Които отиват да вкусят подправено вино”. Опиянението на Ной става причина за разделянето на човечеството на раси. Синовете му Шем и Хам получават благословения, а Йефет е прокълнат от баща си да им бъде роб (Битие, 9:21-27). Резултатът е налице. Черната раса напълно се освобождава от робството едва в наши дни, но расизмът все още не е изгубил силата си.
Виното е дух, който слиза по линията на Правосъдието (Притчи 31, 4,5): “Не е за царете, Лемуиле, не е за царете да пият вино, нито за князете да кажат: де е спиртното питие? Да не би, като се напият, да забравят закона, и да извърнат съда на угнетените.” Този дух има безброй лица. Неговата тъмнина успешно се крие зад светлите лъчи на светлината и е трудно различаем, защото е майстор на мимикрията и с лекота се представя за праведник. Всички фанатици от всички религии, учения и философии са все под негово влияние. За това не е задължително да пият алкохол. Виното е само външен символ на този лукав дух. Човек може да бъде пълен трезвеник и пак да е подчинил целия си живот на него.
Как бихме могли да се освободим от този дух? Със смокинята като че ли беше по-ясно: непрестанно благословение, което включва и благодарност към Всевишния. Какво ли би могло да неутрализира този подъл, хитър дух? В действителност, има само една сила, от която той бяга – Светлината на Правдата. Всяка, дори и най-малката лъжа, лее вода в неговата мелница. Именно лъжата е причина за всички грехове и престъпления, а коя е причината за лъжата? Безлюбието.
След проклятието, идещо от смокинята, и духът на раздора, идещ от лозата, се проявяват оскъдицата и гордостта, т.е. безлюбието, идещи от пшеницата. С нея е свързано последното голямо падение, но и началото на възхода.
Житният клас в своята положителна страна е символ на плодородието, но в отрицателната си страна носи страдания при раждането и трудности при получаването на реколта (Битие, 3:16-19). Раждането на Каин става повод човек за първи път да каже, че самият той е направил нещо, та дори и с Божия помощ (Битие, 4:1): "Придобих човек". Първа проява на "АЗ-ът". Първа, почти невинна проява на самосъзнанието и гордостта, които шеметно се развиват и още в първо поколение довеждат до братоубийство.
В днешно време сме свидетели на небивала индивидуализация на човека. Патриотизмът, лоялността и приятелството са изместени от личния интерес. Изчезва чувставото за принадлежност към род и семейство, народ и държава. Безлюбието е в апогея на своята изява. Влиянието на отрицателната страна на пшеницата се засилва, но се засилва и другата й страна. За да се възроди многократно, житното зърно първо умира в земята. След това го жънат, вършеят, мелят го в мелницата, месят го и накрая го пекат в нажежената пещ, докато се превърне в благословения хляб. Пшеницата е ярък символ на саможертвата. Ако се възползваме от тази й сила, имаме голям шанс да поемем успешно нагоре. Как би могло да стане това? На първо място, чрез разбиране за целокупния живот. Житните зрънца са много, но те съставляват един клас. Необходимо е да отдадем не само на всички хора, дори и на различните от нас, но и на всички живи същества същото право като на себе си. Защото, кой може да даде благословение? Мелхиседек, Царят на пълнотата, на целокупното. Той чака. Към обединението води само един път. Този път се нарича смирение.
Една от най-важните заповеди, съдържаща в себе си всички останали, е : "Обикни ближния като себе си" (Числа, 19:18). Докато не изпълним тази заповед, една трета от негативната сила на плода за познаване на Доброто и Злото ще тегне над нас, независимо, дали сме изпълнили всичко останало.
Тук има два основни въпроса. Кой е наш "ближен" и в наша власт ли е да се накараме да обикнем когото и да било?
Любовта идва само като дар от Бога. И да искаме, и да не искаме, тя не зависи от волята ни, поне не директно. Как тогава да изпълним заповедта? Писано е: помагай на ненавистника си (Изход, 23:5), а също: "при падането на врага си не се радвай" (Притчи, 24:17), или: "Не говори: ще отвърна на злото. Надявай се на Господа и той ще ти помогне" (Притчи,20:22). Тези, а и още много други от този род, са предписания, чието изпълнение зависи само от нас самите. Никак не са леки, но наградата е велика.
С голяма пълнота горните два въпроса са осветени в Псалом 35. Давид се обръща за помощ към Господа. Той посочва причините, поради които се осмелява да направи това (стихове 7,13 и 14) и се позовава на закона, според който всяко сторено нещо, добро или зло, се връща към човека: "молитвата ми да се върне в лоното ми". Тези, които Давид е считал за свои ближни и се е отнасял към тях като към майка и брат, се обръщат срещу него. Въпреки, че има цялата власт, Цар Давид не тръгва да им отмъщава лично. Той знае, че има право на Божествена закрила именно поради факта, че винаги се е отнасял към тях като към свои. Щом самият Давид не е могъл да отличи ближния от врага, то колко по-малко ние сме способни да го направим. Не е ли най-добре да вземем пример от него и да се обърнем за възмездие към Всевишния? Чак тогава бихме могли да се надяваме да получим дара на Любовта. Не направи ли същото и Мойсей (Числа, 16:15,28-32) в случая с Корах, Датан и Авирам?
И така, три неща са необходими, за да издигнем трите съставки на плода за познаване на доброто и злото на правилното им ниво.
При инволюцията първи се изявяват и позитивната, и негативната страна на смокинята.
След това се изявява гроздето посредством коварния лъжлив дух. Съвсем нормално, точно тогава, като защита Всевишния дава седемте заповеди на Ной и по-късно законите на Тората.
На трето място, в наше време, най-голямата си сила изявява пшеницата – чрез безлюбието.
При еволюцията, т.е. връщането към Бога, те ще изявят вече само позитивната си страна, но в обратен ред ( всъщност, те винаги действат заедно, но в различни моменти някоя има превес).
Първа започва разположената върху дясната колона на Любовта пшеница, чрез смирение и стремеж към целокупното. Днес навсякъде по света като гъби никнат най-разнообразни структури на братства и общества, работещи със силата на Доброто.
Към нея се присъединява и разположеното върху лявата колона на Правосъдието грозде, чрез силата на Мъдростта и Правдата.
И накрая, разположената върху централната колона на Истината и Красотата смокиня, чрез Милосърдието получава Благословението.
Тагове:
Трябва ли Християните да бъдат вегетариа...
Научно е доказана ползата от вегетарианс...
ЗАПИСКИ ПО БЪЛГАРСКИТЕ ИДИОТЩИНИ (ЧАСТ V...
Родословието на Бил Гейтс И ОТКЪДЕ ИДВА ...
16.02.2012 23:52
30.03.2012 02:22
И така, психологическото основание за поставянето ни на непрекъсната месна диета е както следва:
Първо – поемайки в тялото си тяло на друго живо същество, човек противоестествено се дистанцира и отчуждава от иначе природно присъщите му съчувствие, съпричастие и милосърдие към другите живи същества – наши другари на Земята, които трябва да почитаме и закриляме като по-слаби от нас, а не да изяждаме, което отчуждаване се пренася и към другите хора.
Второ – след като е приел в тялото си тяло на друго живо същество, човек подсъзнателно започва да се съмнява и страхува, че един ден и той така безпричинно и безскрупулно ще бъде убит (което е възможно да стане по време на несекващите стотици войни) или ще бъде пожертван, което освен страх от бъдещето поражда и агресия към всички останали, тъй като евентуалния враг е неизвестен.
Трето – консумирайки тялото на друго живо същество, човек малко по малко започва да изпада в илюзията, че ние се различаваме от животните до такава степен, че ни е позволено безнаказано да ги поглъщаме и че животните са бездушни и безчувствени същества, които човек може да изяде, когато си пожелае, само за да задоволи настървението, предизвикано от предишното ядене на тяло на живо същество. Това настървение и незачитане на правото на живот на различните от нас животни, неминуемо води до неприязън, презрение и омраза към различните по раса, етнос, изповеданиe и мироглед от нас човешки същества.
http://stamat2015/poezia/2016/07/10/mesoto-jelanata-otrova-v-meniuto-na-civilizovaniia-chovek-st.1463636