Храната в Светото Писание                               В самото начало на Библията, веднага след сътворението, Всевишния отделя специално внимание на храната. Той лично "насажда градина" и много точно определя разрешената за консумация храна: плодове и семеносна трева. Нищо друго. Но дори и сред този разрешен асортимент има едно единствено ограничение, един плод, върху който лежи печатът на забраната. Самият факт, че правото на свободна воля, дадена на първия човек, е осъществена чрез правото му на избор на храна, е вече показателен за нейното значение.             Какво представлява храненето? Много просто, консумация на енергия. Няма добра или лоша храна, има подходяща и неподходяща храна. Подходяща за какво? Този въпрос непряко, но при това съвсем ясно е осветен в Библията.             Чрез храна се осъществява първият грях. Човекът поема в себе си вибрациите на плода за познаване на доброто и злото, така приобщавайки се към по-низшите светове, където дуализмът е толкова по-изявен, колкото по-надолу се спускаме. Във висшия свят, символизиран от Райската градина, докато са вън от човека, тези вибрации са в латентно състояние и са на мястото си. Адам (човекът), още не е готов да ги преработи отвътре. В него те се превръщат в определен вид отрова и той става не просто дисхармоничен към света, който обитава, но и опасен както за себе си, така и за този висш свят. Оставането му в него е напълно невъзможно, като естествен резултат идва последвалото "изгонване от рая".  Всеки възход и всяко падение носят със себе си и нови условия. Променят се природата и телата, умът и сърцата, възгледите и възможностите, както и редица други свойства и условия. Идва епохата на изявения дуализъм. Лично Всевишния променя телата на Адам и Ева, като им дава "дрехи от кожа", т.е. към духовните прибавя и материални тела. Дава на Адам нови условия на труд -  до този момент той се е грижил само за жизнената енергия на дърветата, сега му се налага да обработва и земята. Заедно с насладата при зачеването, идват и страданията при бременността и раждането на Ева. И пак лично Всевишния се занимава с храната им: в този по-долен свят към тяхното меню се прибавят и растенията с по-нисши вибрации: "полска трева", което включва зелени листа, корени, гъби... Когато човекът е пребивавал в своето изначално, най-висше състояние, в Райската градина, тази храна е била предназначена за животните. В процеса на сътворението и животните (Битие 1:20,21,24), и човекът (Битие 2:7), са наречени по един и същи начин: "жива душа" (така е в оригинала, за съжаление, в превода е неверно предадено). По какво все пак животните са се различавали от човека? Днес разликата е в наличието на разсъдък и реч. Но в Рая и животните са разсъждавали и са говорели (Битие, 3:1-5). След грехопадението животните, които също са били прокълнати поради човека, са загубили разсъдъка и речта си. Можем да си представим какво сияние, какви способности е изгубил човекът, като е слязъл на нивото, на което са били животните преди това. Въпреки това и човекът и животните все още са оставали вегетарианци. Трябва ли да се учудваме, че след следващото голямо пропадане на човечеството в още по-низши светове храната им отново се променя? След неимоверния разврат, докарал великия потоп, Всемогъщия отново лично се намесва. Разрешението да се яде месото на животните иде като естествен резултат от факта, че човеците са пропаднали в толкова долен свят, където има място яденето на трупове. Ако след първото падение човекът изпада до ниво, на което са се намирали преди това животните, то на какво ниво сме изпаднали сега? Днес само една крачка дели човечеството от най-долните слоеве на битието, където тъмните същества се хранят с излъчването на страдание от хора и животни. Те използват най-различни методи и начини, за да накарат неразумните човеци непрестанно да им осигуряват най-разнообразни "деликатеси" (Левит 17:7). Вместо да се отврати и да пожелае да тръгне по обратния път, човекът започва да се наслаждава на новия вкус. Дори съзнанието на мъдрия праотец Ицхак (Исаак) се замъглява поради слабостта му към вкусното месце. Той не успява да прозре духовната висота и предназначеност на по-малкия си син Яков, а обиква грубия, невъздържан, примитивен Исав, само защото той му носи дивеч и го готви вкусно (Битие 25:28). Именно месото става повод да се изложи на риск ако не напълно, то до голяма степен една друга мисия: великия Изход, връщането в Обетованата земя. Първото нещо, което предизвиква гнева на Всесилния след излизането от Египет, е пак желанието за месо (Изход 16:3). Творецът на всички блага още отпреди началото на времето се е погрижил за храната на народа в пустинята, за благословения чист хляб, който носи в себе си живота и условията за успех по пътя нагоре, обратно към висшите светове, към истинската Обетована земя. Но народът настоява за месо. Безграничния признава правото им на свободна воля: - Добре, - казва Той, - вечерта ще получите онова, което вие искате, а на сутринта – Моето благословение (Изход 16:12.13). Разликата е очевидна. Привечер долита огромно ято пъдпъдъци. Уморените птици накацат около стана. Хората още не са приключили с трапезата, когато трагедията започва. Хиляди души измират с жестоки болки в корема (Числа 11:33).  На сутринта земята е покрита вече не с птици, но с нещо бяло, дребно, имащо вкус на пита с мед – благословената манна, която от този момент нататък народът получава непрестанно в продължение на цели 40 години. И нито веднъж вече не му се дава месо. Така Всевишния осигурява условия за духовна чистота на народа. Животни се колят само ритуално в скинията. С тях, и то само с някои от жертвите, и то само на свято място, се хранят свещениците, така поемайки в себе си връзката между жертвеното животно, човека и Бога (Левит 10:17,18). Преобраз на тези жертви е телето, което Авраам заколва за трите посетили го ангела. На трпезата, до която самият той не се докосва, Авраам слага мляко, сметана и месо. Истинското значение на израза че ангелите "ядат", е че жертвата на Авраам е приета (Битие 18:7,8). Защо Авраам поднася на гостите си такова съчетание от храни, което впоследствие Всевишния изрично забранява чрез Мойсей? Защо Той не е дал тази забрана още на Авраам? Много просто, защото Авраам, който е представител на дясната колона на Доброто (има се предвид кабалистичната система на трите колони, или Дървото на Сефиротите), не е употребявал месо, следователно, не е имало опасност да смеси тези храни. Любовта, чийто представител е Авраам, не се нуждае от закони. Тя самата си е верния закон. Ицхак обаче, представител на лявата колона на Правосъдието, попада в тази клопка. Той се "влюбва" в новия за него вкус и с това докарва много неприятности и на себе си и на цялото човечество чак до наши дни.  Затова пък синът на Ицхак, Яков, който е разположен върху централната колона на Милосърдието, не приема да се колят животни за храна. Синовете му, дори докато пасат стадата надалеч, не си позоляват да ядат месо (Битие 37:25).  Една от причините Всевишния да прати дванадесетте колена в Египет е тази, че там те не могат да ядат месо. Според вярата на египтяните домашните животни са богове и е забранено да се колят, дори и за жертва. Може да се яде само дивеч, който е много скъп и е напълно недостъпен за робите. За няколко века тази пречистваща вегетарианска диета спомага за духовното израстване на народа до степента, където може да му бъде поверена Тората. След Изхода от Египет Всевишния вижда, че ламтежа за месо продължава да властва всред избрания народ. Тогава, за да не се провали мисията напълно, Той поставя последните ограничения в тази посока, строгите закони на кашрута, които се отнасят предимно за месото, но и тях Той ги дава чак, след като определя правилата за жертвите. Жертвените животни са посветени на Всевишния. Изрично е било забранено да се колят животни, без да са посветени на Господа. Проливането на кръвта на животно, без да е посветено на Господа, се счита като пролята човешка кръв (Левит 17:4). С течение на времето обаче дълбоките тайни на жертвоприношението се пренебрегват, месната храна преминава в обикновения бит на хората. Нещо повече, когато преди хиляди години необходимостта от принасяне в жертва на невинни животни престава, консумацията на месо не само не спира, но се и разраства. Резултатът е катастрофален. Днес ежедневно се колят милиони, а може би и милиарди животни. Техните страдания осигуряват изобилна храна за тъмните пълчища от долните светове. От Божествена гледна точка месото не е за удоволствие и засищане, никога не е било и няма да бъде. Една от най-сериозните заповеди към избрания народ (Изход, 34:15), дадена на планината Синай, е да не се смесват с останалите народи именно поради опасността да не би да седнат да ядат заедно с тях животно, принесено в жертва на някой идол. Преди влизането на израилтяните в Обетованата земя Всевишния отново подтиква народа сам да вземе правилното решение по въпроса с консумирането на месо (Второзаконие, 12:20). Когато се разшириш, т.е., когато станеш богат, яж според повелението на душата си, а не според желанието на тялото. Когато беше роб в Египет, нямаше възможност. В пустинята ти беше разрешено да ядеш само животно, посветено на Господа като мирна жертва. Когато забогатееш в собствената си страна, ще имаш възможност, но гледай да се справиш правилно със свободата си: душата трябва да владее над тялото, мъдростта над въжделението, духът над плътта. Не плътта, а душата познава любовта. И все пак, дори и тази свобода не е пълна – според мъдреците, разрешението се отнася само за животни, които са били посветени за жертви, но по някаква причина са получили недостатък и са станали негодни за тази мисия. От първостепенна важност е на кого е посветено животното. Чак след това идат законите на кашрута. Днес всички заклани животни, дори и по закона за кашрута, не са посветени на Бога. Всъщност те или трябва да се считат като пролята човешка кръв, или са жертви пред олтара на Мамона, бога на парите. Месото е много доходен бизнес. Една от десетте Божи заповеди е: Не убий ! Никъде не е казано, че се отнася само до убийството на човешко същество. Истината е, че се отнася до всякакъв вид убийство – от отнемане живота на човека или животното, до унищожаване на стремежа към доброто и Бога. Защо хората измислят разнообразни хитроумни обяснения как да заобиколят тази толкова ясна и категорична забрана? Защото е вкусно. Ех, ако не беше толкова приятно на небцето, отдавна да сме го забравили. Твърдението, че консумирането на месо е жизненоважно за човека, не е вярно. Доказателство са хилядите и хиляди вегетарианци от различни части на планетата, които живеят далеч по-дълъг и по-здрав живот от този на месоядците. Доказателства има и в Библията. Четиридесет години в пустинята избраният народ се храни само с манна, без никакво месо, и никой не боледува. Нека разгледаме пример за същността на жертвоприношението. В глава 15 от книгата Битие се съдържат отговорите на някои дълбоки тайни, които могат да пролеят светлина по този въпрос. След като Всевишния вменява на Аврам вярата за правда, Той му нарежда да вземе теле, коза и овен, всички тях трикратно (не тригодишни, както е в българския превод), а също и гугутка и гълъб. Животните да разсече на две и да положи дясната половина срещу лявата, а птиците да не разсича. В древния свят е имало обичай тези, които са сключвали съюз, да преминават между двете половини на разсечени животни. Това се е считало за кръвен символ. По-дълбоките нива на този ритуал разкрива кабала. Дясната и лявата половина на животните съответстват на дясната и лявата колони на Сефиротичното дърво (дясната е колоната на Доброто или Любовта, която еманира от Бог Син, лявата е на Мъдростта или Правосъдието и еманира от Светия Дух). Преминаването между тях е символ на централната колона на Истината, която еманира от Самия Бог Отец. Трикратното взимане на животните съответства на трите свята, в които обитава човекът – материя, емоции и разум. Гугутката и гълъбчето, които не са разсечени, се отнасят към най-висшия свят, Първото проявление на Бога, Райската градина, където дуализмът на всемира още не е изявен. Всички тези животни и птици са вегетарианци. В ритуала те символизират човека. Никога в богослуженията на праотците, в скинията или в храма, не е използвано месоядно животно като заместител на човека. Когато върху телата на разсечените жертви се спускат хищници, Аврам ги разгонва. Принасянето на животни в жертва не е за храна, а за изкупление (Левит 9:7). То има велико предназначение – да осигури условия за спускане на Божественото благословение. Чак след залез слънце, а именно, когато започва новият ден (според юдаизма новият ден започва с изгряването на първите три звезди), между частите на животните във вид на огън преминава Сам Всевишния, потвърждавайки завета си с Аврам. Въпреки, че жертвата е необходима поради низостта на света, който обитаваме, благословението не може да се спусне в същия ден, в който животните са убити. Аврам успя да изгони хищника, който се крие в него, както и във всеки един от нас, и по-късно биде удостоен с велико посвещение, с ново име, Авраам, баща на народи. Повече от три хиляди и петстотин години след Авраам и две хиляди години след Христовата жертва ние преспокойно изяждаме двете половини. Централната колона мълчи. Тя няма къде да се спусне. Ние ядем. В Новия Завет е отделено малко място по въпросите за храната. И наистина, няма нужда, след като вече отдавна всичко е дадено и обяснено. Обаче в него има казано нещо изключително съществено по въпроса. Преди всичко, щом искаме да следваме примера на Господ, то от първостепенна важност е да си зададем въпроса ял ли е Христос месо? Всеки, който твърди, че не е ял, би следвало да преразгледа възгледите си, защото Той е ял, и то най-малко двадесет пъти в живота си. От пълнолетието си, което настъпва на тринадесет години, до смъртта си, Исус поне веднъж годишно, на Пасхалния ритуал, задължително е ял от агнето, чиято кръв навремето спасява народа от ангела на смъртта. Изпълнявайки това задължение, Той се приобщава към жертвата и я поема в Себе Си. Това е единственият начин, според който Самият Той  може накрая да се превърне в жертвата, принесена веднъж завинаги. На тайната вечеря на трапезата присъстват и жертвеното агне, и безквасният хляб. Христос разчупва хляба и дава на апостолите, като им казва: "това е моята плът". Не е ли много по-естествено да им даде от месото, и без това аналогията между агнеца и Христа е очевидна, и да го нарече своя плът? Но Христос знае, че това е последният път, когато е необходимо пасхално жертвено агне. Никога повече няма да е нужно да се колят животни. Предстои му Сам Той да извърши изкуплението, и то окончателно. В причастието вече няма да участва месото, а само хлябът (преди Христа жертвите, преобраз на причастието, са били месото и кръвта (на жертвените животни) и хлебния принос. В дълбочината на тайнството на тази Вечеря месото напълно отпада, кръвта преминава във вино, само безквасният хляб остава непроменен). Едва след като се осъществява великата жертва на Христа, се случва нещо много показателно. Бог отново, както преди влизането в Обетованата замя, опитва да действа не по закон, а по свобода. Всевишния казва на апостол Петър, че освобождава хората от законите на кашрута: "Което Аз съм очистил, ти за нечисто го не смятай" (Деян, 10:15). Несъмнено, тези думи носят символичното послание, че благословението се излива вече над всички народи, но те имат и своето буквално значение. Да разгледаме още веднъж "скелета" на процеса на пропадането. Винаги първо е падението, чак след това се променя храната. Обаче ако искаме да се върнем пак в първоначалното си чисто, високо положение, в Обетованата земя, където лъвът ще лежи до агнето, ще трябва да извървим обратния път стъпка по стъпка: първо променяме храната си, после се повдигаме. С други думи, трябва да спазваме същия порядък, но в обратен ред. Последни са дадени законите за кашрута, значи първо трябва да се освободим от тях, което и се осъществява в случая с Петър. Сам Господ обявява, че няма вече деление на чисти и нечисти животни. Това означава, че са създадени условия за сериозно издигане нагоре, към състоянието на хората, животните и природата отпреди началото на извращенията, довели до потопа. Възникването на необходимостта от унищожаването на човечеството чрез потопа и разделянето на животните на чисти и нечисти става едновременно, по причина на великия разврат. (Битие, 7:2). По обратния път нагоре ясен знак до кой свят можем да се издигнем в следващата крачка  е мястото, където отново ще се заличи разликата между животните. Но това е точно  нивото, в което яденето на месо е немислимо, както е било преди Ной. Сега от нас се очаква да престанем да колим, но вече не по заповед. Надолу вървим по закон, нагоре – по свобода. Затова Бог не заповядва нищо на Петър, но спуска от небето плащаница, пълна с нечисти животни и му предлага: "Стани, заколи и яж". Петър е гладен, но отказва. Преди много, много време Исав също беше гладен, но не устоя и продаде първородството си за паница леща. Петър обаче е канара. Три пъти му се предлага и той три пъти отказва. Чак след това плащаницата с вече очистените животни се вдига, защото Петър е издържал своя изпит, изкачил се е в света, където яденето на месо няма и никога не е имало място. По-късно и Павел се изкачва в този свят. Той казва: Който яде, и който не яде, да го прави за слава Божия. Каква свобода! Но свободата е отговорност. Вече на плещите на всеки отделен човек е да се замисли, дали всеки път, когато заради него колят пиленце или прасенце, за слава Божия ли го правят, или за пари и удоволствие? По въпроса за храната повече заповеди няма да има. Изборът вече е наш и е не по-малко значим от този в Райската градина. Но трябва да стане по свобода. В случая с Петър Бог освобождава хората и очаква от тях осъзнато поведение. Две хиляди години по-късно не само, че няма светлина по въпроса, но мнозина християни дори заклеймяват вегетарианците: "Какво, вие искате да бъдете по-добри от Христа ли?". Разбира се, че не, но след великата жертва на Господа коленето е не само излишно, то е сериозна пречка по светлия път нагоре. Първо трябва да се освободим от яденето, чак след това да повдигнем жертвоприношението на по-високо ниво, което е: "сърце съкрушено и разкаяно ти, Боже, няма да презреш". Чистата и свята молитва. Тази част от пътя повечето вярващи до голяма степен изпълняват, но тъй, като не са направили най-първата крачка, продължават да тъпчат на място. Отказването от убиването не е достатъчно за спасението на човечеството. Нужни са още много други неща. Но без него връщането на човека в райската градина е невъзможно. А сега, след всички тези доказателства, нека ги забравим. Да оставим настрана всичко, написано по-горе. Защото, ако ще се отказваме от месото със скърцане на душата, само поради факта, че така казва Библията, няма да сме на прав път. Би било пак по закон. Не това се иска от нас. Ние отдавна сме освободени. По-добре да се вгледаме в тези прекрасни, невинни същества, нашите по-малки братя, които са изгубили разсъдък и реч заради нас, и да ги обикнем. Да престанем да виждаме в тях просто обекти, създадени от някое кръвожадно чудовище, само за да ги убиваме. Нека се опитаме да видим и в тях проявената Божия Любов, която пронизва целия Всемир, и тогава да направим своя избор. За да стане по свобода, изворът може да бъде само един – от Любов.      

 

 

 

В старият ти завет незнам какво пише, но в Новия Иисус казва, че поемането на храна си е личен избор на всеки. Който яде , яде за славата на Господа и който не яде, не яде за славата на Господа. Но който не яде не трябва да показва страдание поради неяденето си, защото тогава става омразен на Бога. Бог не обича лицемерите.

Свещеното Писание ме е мое, твое или негово, то е Божие. Да се занимава човек с Новия завет, без Стария, е като да се сади дърво с корените във въздуха. Сериозен коментар се прави само, ако се указва точното място, на което се позоваваме: книга,глава,стих. Думите, които цитирате, не приличат да са казани от Христос. Останалите Ви твърдения според мен са верни. Добре е да ядем за славата на Господа. Само Ви моля да се замислите, когато колите пиле или прасенце, за слава Божия ли го правите, или за собственото си удоволствие?

Не виждам нищо лошо в това да се яде месо , но за съжаление се прекалява с това ядене още по страшно е че се създават разни мутанти които да дават още повече месо и затова голяма част от американците са по на 200 килограма .

ИСТИНСКИЯТ ЗАБРАНЕН ПЛОД Е МЕСОТО!!! Никой от нас не иска да бъде убит, но НИЕ ежедневно най-безсъвестно, без угризения и дори с радост, само за да утолим настървението си и да удовлетворим жаждата за кръв на сетивата си подлагаме на страдания и отнемаме живота на МИЛИОНИ ЧУВСТВАЩИ СЪЩЕСТВА, наречени от нас ЖИВОТНИ – най-жестокия и абсурден когнитивен дисонанс, раздиращ психиката и душевността на съвременния „цивилизован” човек!
И така, психологическото основание за поставянето ни на непрекъсната месна диета е както следва:

Първо – поемайки в тялото си тяло на друго живо същество, човек противоестествено се дистанцира и отчуждава от иначе природно присъщите му съчувствие, съпричастие и милосърдие към другите живи същества – наши другари на Земята, които трябва да почитаме и закриляме като по-слаби от нас, а не да изяждаме, което отчуждаване се пренася и към другите хора.

Второ – след като е приел в тялото си тяло на друго живо същество, човек подсъзнателно започва да се съмнява и страхува, че един ден и той така безпричинно и безскрупулно ще бъде убит (което е възможно да стане по време на несекващите стотици войни) или ще бъде пожертван, което освен страх от бъдещето поражда и агресия към всички останали, тъй като евентуалния враг е неизвестен.

Трето – консумирайки тялото на друго живо същество, човек малко по малко започва да изпада в илюзията, че ние се различаваме от животните до такава степен, че ни е позволено безнаказано да ги поглъщаме и че животните са бездушни и безчувствени същества, които човек може да изяде, когато си пожелае, само за да задоволи настървението, предизвикано от предишното ядене на тяло на живо същество. Това настървение и незачитане на правото на живот на различните от нас животни, неминуемо води до неприязън, презрение и омраза към различните по раса, етнос, изповеданиe и мироглед от нас човешки същества.
http://stamat2015/poezia/2016/07/10/mesoto-jelanata-otrova-v-meniuto-na-civilizovaniia-chovek-st.1463636