Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.03.2011 07:37 - МАРТЕНИЦИТЕ И КАБАЛА
Автор: avraham Категория: Други   
Прочетен: 6138 Коментари: 0 Гласове:
6



МАРТЕНИЦИТЕ И КАБАЛА     За появата на мартеницата съществуват много легенди. В една от тях се разказва за гълъбче, което е трябвало да донесе добрата вест чрез бял конец, вързан за крачето му. Но по пътя то се наранило и конецът се обагрил наполовина в червено. Легендата е не само прелестна, но и пълна с дълбок символизъм. Екзистенциалната същност на мартеницата обаче е с много по-широк обхват. Тя е творение на духовния гений на българина, който е проникнал в дълбоката същност на живота и в резултат на вековен творчески процес й е дал видим материален израз.Нека се обърнем за потвърждение към някои световни традиции и мирови религии. В юдаизма и християнството белият цвят е носител на висшия Божествен живот, а червеният - на земния живот. Според Учителя Петър Дънов, който отделя изключително внимание на цветовете като на основни градивни аспекти на всемира, целият живот се съдържа между белия и червения цвят. Този принцип е изначален, заложен още при Сътворението, което Кабала разглежда по следния начин: Три велики творчески сили са взели участие в Сътворението на света - Небето, Водата и Земята. Под прякото и върховно ръководство на Всевишния първия и четвъртия ден се е проявило Небето, втория и петия - Водата, а третия и шестия - Земята. Но с това творческия процес още не е бил завършен. В края на шестия ден Всемогъщият се обръща към трите творчески сили : "Да направим човека по наш образ и наше подобие". Върху създаването на мъжкия принцип работят Небето и Водата, откъдето идва бялото при зачатието, а върху женския принцип се труди Земята, откъдето е червеното при раждането. Кабалистичното разглеждане на името на първия човек, Адам, разбулва някои интригуващи тайни. На иврит това име се изписва с три букви – алеф, далет, мем. Буквата алеф по принцип е символ на Божественото начало, която се изявява чрез белия цвят, а далет и мем образуват думата дам, която на иврит значи кръв. Ясно се вижда, че по първоначален замисъл човек се намира между белия и червения цветове. Според кабалистите след грехопадението алеф, т.е.Божественото начало, се е оттеглило и е останала само дам, кръвта, т.е. физическият човек. Но и това не е всичко. При по-дълбоко разглеждане на същността на кръвта излизат още по-смайващи открития. Както всяка сфира от Дървото на живота съдържа в себе си свое собствено сефиротично дърво, така и кръвта, въпреки червения си цвят, съдържа в себе си червено-бялото единство. Ари, великият кабалист Ицхак Лурия, го е изразил по следния начин: "Кръвта на човека осъществява връзката между душата и небесното царство, а тялото е земното царство….Кръвта е носителка също и на интелектуалната енергия, приобщавайки към тази енергия всички органи, желаещи да получават само за себе си." За кабалиста откритието, че кръвта се състои от червени и бели кръвни телца не е било изненадващо, тъй като в кабала от древни времена е било установено, че червеният цвят е носител на желанието да получаваш, а белият - на стремежа да споделиш благата със себеподобните. Следователно кръвта, която свързва и обединява душата и тялото, трябва да включва в състава си тези два аспекта на човешката същност. Тъй като червените кръвни телца носят енергията на желанието за получаване ( Кабала идва от глагола лекабел - да получа), а белите, чиято роля е да унищожат възпалението, демонстрират желанието за даване, то истинското здраве се състои в уравновесената хармония между тези две начала, тези две същности, символизирани в мартеницата от червения и белия цвят, но не просто положени един до друг, а пресукани в непрекъсната спирала, наподобявайки структурата на ДНК.  Според някои фолклористи в началото мартеницата е представлявала само един червен конец. Какво всъщност представя червения цвят? За да си отговорим на този въпрос, нека си припомним одеянието на Луцифер - черна мантия, подплатена с ярко червена коприна. Този символ демонстрира обхвата на неговата власт - между червения и черния цвят, а светът на светлите сили се простира между червения и белия цвят. Тук е важно да се отбележи, че в оригинал библейските имена Адам (първият човек), Едом (долната земя, мястото, което обитаваме след грехопадението), както и думата адама (земя) произлизат от корена адом, което значи червено. В "Завета на цветните лъчи на светлината" Учителя казва: "Червената краска е емблема на любовта, която има известни вибрации. Върху любовта се градят всичките краски, защото от една страна тя действа положително, а от друга влиянията й са негативни." Ето защо символът само на червеното, на разделителната граница, не е бил достатъчен. С много по-голяма мощ е надарен символът на категоричното определяне към кой свят искаме да принадлежим. От тягата на червеното (да получаваш) към бялото (да даваш) се ражда съвършенството (да получаваш, за да споделиш с ближните) , а от тягата на червеното (да получаваш само за себе си) към черното (да поглъщаш) се раждат егоизмът, сепаратизмът, агресията, престъплението. Още едно доказателство за тънката мистична чувствителност и проникновена зрялост на душата на българина са и всеизвестните Пижо и Пенда. Според законите на естетиката тялото на мъжа е винаги по-тъмно от това на жената, следователно, Пижо би трябвало да е червен, а Пенда - бяла. Обаче в оригиналната мартеница е обратното. Пазителката, хранителката, даващата начало на земния живот Пенда е червена, а носителят на духовната отговорност, на връзката с висшите светове Пижо е бял. Какъв дълбок символизъм! Но нека потънем още по-дълбоко в основите на Кабала, т.е. да разгледаме Сефиротичното дърво на Живота, което се разделя на дясна, средна и лява колони. Всяка една колона е еманация на определени качества, като в частност чрез дясната се изявява мъжкият принцип на творението, а чрез лявата - женският. Поразителното в случая е, че дясната колона е носителка на белия цвят, а лявата - на червения, с други думи активният мъжки принцип във всемира се изразява чрез белия цвят, а пасивният, приемащ, прилагаш на практика женски принцип - чрез червения. Съвършенството е резултат от синтеза на тези две граници, между които е заключен целокупния живот. Погледнато от определен ъгъл, националният флаг на България представлява отново символа на мартеницата, но със зеления цвят по средата. Най-поразителното в случая е, че средната колона на Сефиротичното дърво е именно зелена. С други думи, ако изобразим Дървото на живота в цветове, ще получим Българското знаме (от един аспект на разглеждане, има и други аспекти). Ето как, погледнато през призмата на Кабала, основните изначални атрибути на мартеницата са в съзвучие с идеята, че всяко съвършенство, каквото е и здравето, идва само по пътя на хармонията, на равновесието между всяка двойка полюси, заложени в живота на човека - да получаваш и да даваш, да пазиш земния живот и да се стремиш към Божествения, да разчленяваш и да интегрираш (нека си припомним, че белият цвят всъщност не е отделен цвят, а интеграл от всички цветове). На по-дълбоко ниво мартеницата е нещо повече от пожелание за здраве - тя е призив за осъществяване на баланса между всички противоречия на живота; това малко, жизнерадостно украшение, което се дава с добри пожелания за благоденствие и дълъг живот, може да бъде и символ на метод за сериозна духовна работа. 



Гласувай:
6



Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: avraham
Категория: Други
Прочетен: 34887
Постинги: 4
Коментари: 7
Гласове: 2
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031